Вали в очите ми отново
и аз не знам за кой ли път.
Сълзите вече изпреварват
чувствата, още преди те да се появят.
От радост ли, от болка ли
аз плача, не знам - може би и двете.
А май привикнах да си плача,
дори когато искам да се смея.
Дали щастлива съм, че го направих.
Или тъжа, че пак някого загубих.
Но аз отидох си, защото те обичах.
В началото и ти се чувстваше така,
но нещо стана с теб, не те виня.
Аз още те обичам, ти го знаеш.
За теб горях и още аз горя. Но
в теб дори и пламък не остана,
не остана и искра.
Не си щастлив със мене вече,
върви си, няма да те спра.
Безразличният ти поглед ме убива
повече от всичко до сега.
Върви си, аз ще се справя.
Нали научи ме да се държа.
Хайде, тръгвай, не спирай.
Някоя те чака в нощта...