Задай ми път, та аз да следвам,
да драпам скришом, да бягам сам.
Да крия сълзите пред честната усмивка
и тайно всичко да ти дам.
Кажи ми пак и пак, отново,
че искаш двама да врим в скръбта.
И някак може гръб да обърна,
и пак на теб аз да подам ръка.
И само ме накарай да чувствам
похот от слетите наши души.
Да се върна назад, нея загърбил
и с тебе пак по малко да боли.