По градове и улици се скитах...
късмета дирих си-къде ли не,
но ето че след толкова години
копнеж по бащината къща ме обзе.
Прибрах се... и олекна на душата
щом зърнах пак любимите лица,
забравила за всичките неволи
бях най-щастлива на света.
Простете скъпи Мамо,Татко!
че бързо исках да порасна
и в тези няколко години
далеч от вас израстнах. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up