May 15, 2009, 8:22 PM

Отново у дома 

  Poetry » Other
1340 0 5
Нервно прехапала устните си,
забивах токчета в сърцата на плочките
и броях минутите, изтичащи през релсите.
Перонът сега е моето петно надежда
и цялата ми вселена до него се свежда.
А влакът тежко приближаваше,
шепнейки съдбите на хиляди сърца.
И аз напрегнах всичките си сетива
в опит да намеря моя усмихнат лъч светлина.
А той, лъчът, разбира се, сияеше,
разпръсвайки от свойта топлина
и за минута, потънала в ръцете му, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвете All rights reserved.

Random works
: ??:??