Ще бъда кратък, две-три питиета само
и безброй изказани съмнения относно
онова, за което мислех, че си струваше
да бъда просяк в свят на спомени,
които бяло и неуверено изплуват
от мъката на вечно беден странник,
господи, от колко време всъщност
тъга диктува съвестта ми...
която в полезрението на звездите
восъчно разтапя се във храма,
онзи, който цял живот градихме,
малки светулки... от нищeтата, ...