Dec 5, 2008, 7:58 AM

Отново за любовта ми към теб 

  Poetry » Love
908 0 2
 

Не разбирам...

Какво се случва с мен?


Не издържам вече
безпричастно, мълчаливо

да те гледам ден след ден.

 

Как от толкова самотно време,

болката неуморимо стене?


Как вече от година
сърцето ми замръзнало е,

все едно е зима?

 

Как така не спират мислите за теб?

Защо и в сънищата ми присъстваш още?


Какво правиш там?

Не те искам!


Вместо да са красиви

ти ги превръщаш в кошмари.


По дяволите!


Защо тази любов все още ме пари?

 

Та нищо хубаво не виждам у теб,

след отровата забита вътре в мен...


Сляп ли си, кажи?

Или ти харесва,
че всички са за теб...

Сълзи!

 

Как живееш така?

Как издържаш
без ласки, любов?


Не знаеш ли,
че чакам от теб един единствен зов...


А после...

После ще съм цялата твоя.

После ще ти даря  съдбата своя...


И ще те обичам...

Ще те обичам по-силно от сега.

Ще стана робиня на твоята душа.

 

Но ти не ми позволяваш...

Всички мои чувства -
за миг ги забравяш.


Вече не поглеждаш дори,

в обичащите ми топли очи...


Не казваш думичка,
когато сме сами...


Мълчиш... мълчиш...


Ненавист ли към мен таиш?

Ако е така, добре...

Примирено ще склоня надолу глава.


Ще сложа и маска фалшива.

Ще те заблудя,

че от мъка сърцето се свива...

 

2007

© Радена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??