Изгарящо минало в мене се втренчва,
болезнени спомени тъжно прозират.
И всяка усмивка и радост засенчват,
напред да вървя упорито ме спират.
Всеки допир фалшив е, всяка дума лъжа е,
всичко мило е просто театър.
Всяко действие мое на тебе ухае,
всяка рана е твой отпечатък.
Всяка мисъл изчезва, всеки поглед ранява,
всяко „искам” граничи с „не бива”.
С всяка стъпка се спъвам, всяка болка остава,
всичко истинско бавно изстива...
© Елица All rights reserved.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка...
Пеньо Пенев (по спомен)
И твоето ми хареса,обаче