Червеното в косите ми е пламък.
Изгаря, вярвай… до костта.
Оставя и болезнен отпечатък,
а после идва яростта…
и болката, с която те обичам.
А думите са просто мост
и някаква остатъчна поличба
за времето с изтичащ срок,
което помежду ни с горест плаче.
На ням сълзите ми са вик…
Рисувам с пръсти вятър и глухарче
с първичния и див инстинкт ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up