Поредната маска. В смеха си се крия.
А всъщност е кикот. Кой тука е луд?
От скука умираш. А аз съм стихия...
Надянал си глупава шапка – на шут.
Живееш спокойно, броени са дните.
Приел си живота си – плесен и страх.
А лудата в мен сред звездите се скита.
Сега съм жената, която не бях.
Поредната драма. А сам ме създаде.
Съши ме от болка, сълзѝ и слова.
И мяра за мяра, каквото ми даде,
ти връщам. Отпий, не убива това...