Отпий от мен, от моята омраза,
дави се в боката на моите очи,
вземи си всичко, със което ме наказа,
потъвай сам във ада който сътвори.
Изгубвай се в коварните си нощи,
когато тишината в теб крещи,
моли ме болката ти да изтрия,
моли ме, както молех те преди.
Излей гнева си върху своите плещи,
разбивай себе си в стената от лъжи,
Аз нямам нищо вече, за да те спася
със теб във ада е и моята душа...