Чаша, ракия, нощ, звезди...
Някой самотен пред телевизор седи.
Гледа ли, слуша, не знам,
но виждам, че е сам. Вечер!
Тъга, тъмнина, самотни очи,
кой ли е този там дето седи?
Ръката повдига с чашата бистра,
но погледа тъмен на друго прилича.
Вложил внимание, любов подарил,
самотникът тъжно отпива сълзи,
горчи му живота, дори го боли...
Но трябва напред да върви.