Къде отиде светлината дневна?
Изчезна в миг, къде – не знам,
без да успея даже да погледна,
изгасна слънцето в небесния таван.
Луната също нейде там изчезна,
потъна в мрака и дори,
и синевата морска, неугледна,
полята, и красивите гори.
И месеци наред, за мен тъй беше,
тъй тъмна светлата Земя,
И светна изведнъж, че грях платих си вече,
чрез слепота спасих се, виждам, аз сега! ...