В ръцете ми чаша с вино, червено.
Не червено – черно и тръпчиво като самота...
Проблясва в него пламъче лениво –
отражението тъжно на свещта.
Мислите ми стрелкат се в посоки.
Към миналото се обръщам с мъничко тъга.
А в бъдеще какво ли да очаквам?
Пламъчето разлюля се от сълза...
© Ласка Александрова All rights reserved.