Сред сиви капки и мъгла от уличен дим,
Зад фасади кратки и счупен комин,
Нещо проблесна само за кратко,
Изтървано, изгубено, златенце някакво.
Падна във локвата, развълнува небето,
Заплува ефирно отгоре, където,
Преди миг само забързана, минах,
И ето -
Водата грижливо изми му лицето.
Крачка назад и проличава си, ех.., че,
животът от клоните рони се вече.
И тъкмо мъглата, навлезе и на мен във главата, ...