Липсата ти стана ежедневието на делника ми:
започвам да свиквам с неизменното ù присъствие.
Искам само да затворя страницата на чувствата
и да отворя страницата на равнодушието.
Ръцете ми – забравиха жадуваното тяло.
Плътта ми – не помни фалшивите ласки.
Словата ми – ядно рикошираха от душата ти.
Освободено, сърцето ми – кърви примирено.
Няма нужда от повече истина неизказана.
Няма нужда от повече неизплакана горест.
Най-добре е страницата да бъде затворена –
тук-таме с няколко сълзи нашарена.