Отричай ме, аз пак ще съществувам,
в болезнена изтръпналост - невидима
и истински до мен ще те сънувам,
ще си остана твоя, нищо че безименна.
Отричай ме, макар че се завърнах,
още по-изгубена от страховете,
а знаех, че когато те прегърна,
ще си някак си измамно във ръцете.
Отричай ме, когато съм единствена,
защото ще боли от нереалност,
молещ в слепотата си убийствена,
но ще дойде време за прощалност. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up