Ще продължи животът ми, дочакал есента...
Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.
Настъпи пустота... до оня миг, когато
осъзнах, че всеки от сезоните си има свое име
и неповторима красота...
Тогава...
За първи път надникнах през черупката на самотата си,
но изненадата и светлината ме блъснаха в корубата - назад!!!
Запитах се: защо в живота си броях единствено летата?
Защо им вярвах, както се вярва на майка и баща?
Та те преминаха през хребета на младостта ми като вятър...
Както неуловимо преминава сладък и безгрижен миг. ...