Поредна чаша пълна вдигам в този час,
не съм вече човекът, който беше с вас,
болката си аз с отровата ще умъртвявам
и вече да се върне "Тя" ще се надявам.
Поредна чаша вдигам, пълна със текила,
за момент мислите и чувствата затрила.
Пак пейзажът започва да избледнява,
пак започва душата леко да забравя.
Поредна чаша, приятелю мой, надигам
и деня, в който краят дойде, проклинам.
Навлиза пак отровата във вените,
преобръща се кръвта от дните, черните. ...