Feb 11, 2011, 1:42 PM

Отрова 

  Poetry » Love
621 0 6
И сляп да съм, вървя из мрачните пътеки,
колко спомени, безброй съдби човешки,
гали ли косите буйни нежен вятър,
избликва ли тъга в очите или е жестокият театър,
да потъна в жарта, която още тлее
в хладен пламък - любов това не ще е,
а защо се взирам - тебе да открия,
нима не си отрова, от която бавно пия
и един живот не стига този кръст да нося,
жена, обвита в сянка, а от нея обич прося,
но знам, ще сведа глава на чуждо рамо
да поплача, единствено и само, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Random works
: ??:??