Отрова
Бавно се нижат минути необятни,
часове злокобно ме държат в плен,
отчаяно мисля за нашите мигове приятни,
но не радост, а болка вливат те в мен.
Болка от изгубеното лятно време,
от изгубените часове и дни,
от тежащото ужасно бреме
на красивите, изгубени години.
Ако очите, когато плачат,
отрова ронеха, вместо сълзи,
можеше да бъде по друг начин... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up