Отрова
Бавно се нижат минути необятни,
часове злокобно ме държат в плен,
отчаяно мисля за нашите мигове приятни,
но не радост, а болка вливат те в мен.
Болка от изгубеното лятно време,
от изгубените часове и дни,
от тежащото ужасно бреме
на красивите, изгубени години.
Ако очите, когато плачат,
отрова ронеха, вместо сълзи,
можеше да бъде по друг начин... ...