Бягам от тук, но не стигам края,
чакам, но не чувам нито звук,
и прзна отново остава моята стая,
а свщите умират, сякаш сутринта,
продали за нашето щастие своята светлина.
А страстта ни несбъдната пресъхна,
отровена от чуждите слова,
тя, твойта бъдеща жена,
и той, палача на мойте чувства,
но в тази битка обявена, по силна е страстта,
защото пак тя ни свързва, а не двамата до нас,
защото тях ги дели само ревността в този час.
© Мария Манчева All rights reserved.