bogmi (Богдан )
7 39
Apr 13, 2010, 5:51 AM

Отровни ЯДове –ЯДливи отрови 

  Poetry » Other
1151 0 4

Тази сутрин ще разбия прасенцето-касичка.

Писна ми от добрите обноски,

писна ми от хигиеничната обществена свинщина,

от идеалните идеи

и евтини истини.

Лошата съвест е банката ми последна,

в която за утеха, след секса,

складирам чаршафите смачкани.

Изневеряват ми всичките органи -

паметта, ръката и бъбрека –

музиката и бирата са моята хемодиализа,

след която малки змийчета по вените тръгват

да си търсят отрова,

от години натрупвана

и в най-скритото ми гардеробено ъгълче.

Първи рафт - яд ме е на слънцето,

че дава лош пример на слънчогледа -

да си сменя често посоката.

Втори рафт – яд ме е на вятъра -

закъде без него щяха да са ветропоказателите. 

Трети рафт – яд ме е на дъгата –

извиват като нея гръб хамелеоните.

Ще проектират тези ядове змийчетата,

когато след екстаз напуснат мойто тяло.

За да  мумифицирам спомена за тях,

от банката ще взема пак чаршафи.

Вече ще предлагам за храна

пакетирани отровни спомени.

 

© Богдан All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!*

  • много добре е изказана идеята даже да звучи гненво изразите са оригинални
  • ... м(и/у)мифицираните отровни спомени... ако не губят свойството си хамелеонско, би било добре...
  • Много яд се е събрал в душата и сърцето ти, а животът е твърде кратък, пък и единствен,за да позволяваме на отровата да го убива преждевременно!Стихотворението ти е хубаво!Поздрав!
Random works
: ??:??