kasandrabg1 (Вили Димитрова)
131 181
Oct 20, 2012, 4:36 PM

Отрязани крила 

  Poetry » Love
567 0 3

Защо
ме вдигна
толкова
високо?
И пусна ме,
преди
да се науча
самичка
да летя?
Ти знаеше,
че може
и да падна.
Да се ударя.
Да ме заболи.

Ударих се!
Дълбоко
аз се нараних!...
Не вярвах,
че ще ме
боли така...
Душата ми
сега кърви...
Душата ми
е жива рана...

И казва ми:
„Недей опитва
вече!
Отрязани криле
не могат
да летят!”

 

 

Вили Димитрова

© Вили Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??