Jun 23, 2010, 2:48 PM

Отшелник 

  Poetry » Phylosophy
2288 0 34
Всяка сутрин танцува с мъглите,
вдишва с радост планинския дъх,
там, оставил, при тях... Суетите,
миг споделя с величествен връх!
А преди, да речем - три Луни, Те,
казват, бил е... досущ като Вас,
най-грижовно, поливал… мечтите,
имал покрив, Невеста... В тоз час,
много лошо го сръфал… Животът,
в изпитание срещнал го... с Нея!
.... Немотия, май рекли я, щото,
щом целуне те - спираш да пееш! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев All rights reserved.

Random works
: ??:??