Така завърши... както и започна... запалвайки цигара, си припомням за всичките преглътнати въздишки, които се опитвам да прогоня. Треперещи са пръстите, студени и всяка дума мъчна... като писък. Отчаяно опитвам да запълня с мълчанието дългия си списък. И няма как сега да съм безтебна, записах всичко, що ми е горчало. За миг разколебах се... като вяра, наложи се да почна... отначало. А твоето отсъствие не пали камината в студената ми къща. Ръцете ти отново не ме галят и тази тишина така е същата. За болката дори не споменавам, защото много бледо е мастилото. Усещам я секундно и пропадам във зейналата паст на мойто минало. Сега не ставам вече за обичане, предложила съм само голотата си. Банална като стих съм... след прочитане и любя неуморно самотата си...
Това е Божа дарба - да събираш толкова майсторски в думи емоцията си! Иска ми се да те познавах... Всеки с такъв талант бих искала да мога да познавам...
!!!
,,Банална като стих съм... след прочитане
и любя неуморно самотата си...''
Вече няколко пъти го чета, но не ми стана банален!
Поздрави и от мен, Креми!
"Банална като стих съм... след прочитане"
Аз лично и препрочетох, а това не се случва на баналните стихове!
Другото - под мен доста е казано, само се добавям в списъка...
За болката дори не споменавам,
защото много бледо е мастилото.
Усещам я секундно и пропадам
във зейналата паст на мойто минало.
...Този куплет ...
Разплака ме, Креми!
Натъжаваш ме с твоя стих...припомняш ми моето минало...и липсата ми на любов...на любовта от която имам нужда...но както и да е ....хареса ми стиха ти!!
"За болката дори не споменавам,
защото много бледо е мастилото.
Усещам я секундно и пропадам
във зейналата паст на мойто минало" - невероятно силен е стихът ти.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.