Оттатък

Dec 15, 2009, 12:24 PM

Poetry

390 0 3

ОТТАТЪК

Така и на намразих никой силно...
Раздавах се из този грешен свят...
С приятели делих и хляб, и вино.
И от това се чувствах тъй богат!
Така и не можах да проумея
кому съм пречил, на кого вредя...
Защо обичах, за да ми се смеят...
Защо раздавах, за да ме крадат...
Така и не разбрах кому съм нужен...
И кой е истинският идеал...
Защо и на кого с години служих...
И на децата си – какво съм дал...
Остана в мене само мойта вяра,
че някога и аз ще съм щастлив...
Но не сред тази низост и поквара,
а чак когато
няма да съм жив...

1996

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2009-12-21T17:03:23+02:00

Браво!!!
bebetotina (Росица Колева)

2009-12-21T17:02:22+02:00

eh, zhoro
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-15T12:36:16+02:00

"Раздавах се из този грешен свят...
С приятели делих и хляб, и вино.
И от това се чувствах тъй богат!"
Прекрасно си го написал!
Поздравления!

Оттатък

Свързани произведения

Comments

Random works