Jan 13, 2018, 2:53 PM

Отварят ми 

  Poetry » Other
339 0 8

            Мислите ми лоши все тежат,

            като висяща, остра гилотина.

            Сълзите ми в очите се тълпят

            и чакат само прéмиг да политнат.

 

           В тъмна нощ небето пак ме пита,

           готов ли съм за всичко да разпитвам.

           Когато гълъб бял и плах излита

           там долу, чака ли го котка на килима?!

 

           Месеци замесени от радост и тъга,

           не втасали в годините, през вековете!

           Отварят ми сега заключена врата!

           Политам смело и кат гълъба летя!

           

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??