Jan 13, 2018, 2:53 PM

Отварят ми 

  Poetry » Other
378 0 8
Мислите ми лоши все тежат,
като висяща, остра гилотина.
Сълзите ми в очите се тълпят
и чакат само прéмиг да политнат.
В тъмна нощ небето пак ме пита,
готов ли съм за всичко да разпитвам.
Когато гълъб бял и плах излита
там долу, чака ли го котка на килима?!
Месеци замесени от радост и тъга,
не втасали в годините, през вековете!
Отварят ми сега заключена врата!
Политам смело и кат гълъба летя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Random works
: ??:??