Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати,
които са пораснали без време...
И мъдрост, ако вярата ми прати
за път и цяр, дали ще я приема?
Каквото ще небето да повтори,
на себе си ще гледам като дума,
която вече не разочарова
в главата ми... родилият я бръмбар.