Отворени врати

                                Не умирай, любов! Не оставай на прага ни,

                                като куче, забравено в късния час!

                                И какво, че с проскубани лапи си,

                                че си с грапав език - пазиш неистово нас!

                                Не по-равно ще бият сърцата ни,

                                щом отмине среднощният гост...

                                Спри го! Моля те, дай му от пая си -

                                вярна на своя кучешки пост!

                                Знаеш невинните стъпки в сърцето ми.

                                Носиш предателски трън,

                                 който често те кара да куцаш

                                 и да виеш от болка до смърт!

                                 А пък аз... съм противно обута.

                                 Безопасен е гладкият път.

                                 Много искам до теб да потичам!

                                 Да усетя дъха на поле,

                                 което ветровете обричат

                                 за арена на Времето... Нека спрем

                                 оня старец - с клонака разсипан

                                 по челото му в немощен гърч!

                                 Колко топло и вярно притисната

                                 си до него! А той - като смърч,

                                 гръмотевични бури понесъл,

                                 се привежда пред теб - доземи!

                                 Така да можех да остарея -

                                 бих разтворила всички врати!