Отвори очи и пак сълзи,
сред криви образи и луди души.
И съня последен през зъби стисна,
вика и след това усмивка.
Очи, непомнещи сред спомени забравени...
Звуци нечути и думи неизказани...
Сън парче след парче реди
и пак нямаше дни.
Отвори очи и пак сълзи,
сред развалени мисли и неми усти.
И ум, и мрак, страх и пак
сред сълзи, шум и трак.