Загубили се в ежедневна сивота,
вървят стотици в града студен
и всеки бърза в шумната мъгла
на грижите предаден, угнетен.
Невиждащи, немеещи, студени,
душите ви са наранени, огорчени.
За кратък миг поне се спрете
и към света очи вий отворете.
Защо не виждате росата по цветята?
Защо не чувате птиците в гората?
Нима изчезна днес и добротата?
Нима надеждата стопи се на земята? ...