Отвъд
Втренчено се взирам към ждрелото,
Търся себе си в копнежа на перото,
жадна съм сега да полетя,
безметежно някъде, сега,
където няма болка, няма страх,
а има само полъха на хлад
от нещо съвършено безтегловно,
неземно и космическо мисловно…
Перо от мисли, чувства, страст,
да полетя сега, веднага искам аз!
Лека, безпричинна и безмълвна, ...