Вървяхме двете във мъглата
И сякаш бяхме в паралелен свят.
Аз мургава и тъмнокоса държах и стисках ù ръката.
Тя русата и бялата подтичваше пред мен напред.
Със мен, до мен, там на брега, на кея, на реката, в мъглата, в паралелния ни таен свят.
Притичваше и все поглеждаше към мен.
За мен тя беше много.
За нас мечтите бяха всичко.
Мечтаехме за път със самолет, със кораб, вертолет, за полет до поне отвъд реката.
За съществуване отвъд мъглата...
Отвъд часовника, отвъд фонтана, отвъд мъгливия ни град.
Говорехме на глас или мълчейки. ...