А е толкова синьо
тази вечер небето
с бледи ласки рисува
в косите звезди –
прошепва по устните
нещо което
сякаш в клоните с вятъра
нежно трепти…
… и когато пресъхне
дъждът по ръцете
в две криле вплита жажда
и тръгва на път…
с всяка струна в душата ми
търси следите…
към онази
пътека –
отвъд…