Измамното усещане за дом
на капчици изтича през улуците,
след себе си оставя тих погром
на светлини, илюзии и звуци.
И хайде пак на път. Духът зове
към огнения знак над хоризонта.
Въпросът е – а после, накъде?
До там е просто, даже без жалони.
Била съм вече – изгрев или мрак
съм срещала до линията бяла,
но все пак тръгвам. Знам, че няма как –
за всеки път, потребно е начало. ...