Отвъд видимото

Mar 28, 2021, 7:34 AM

Poetry » Other

459 0 0

Вървя надолу по пътя,
спускам се по инерция,
пропадам без дъно.
Очите ми са съкрушително празни,
Аз съм само лице, само обвивка,
не усещам пулса си вече,
във вените ми не тече живот.
Аз съм като мъртвец,
бродещ между живите.
Няма ли нечий ръце да ме вдигнат?
Да ме върнат към живота?
Уви, никой не забелязва, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Отвъд видимото

Want to read more?

Random works