SpaRkLe (Владимир Маринов)
2 1
Jan 6, 2011, 7:55 PM

Отвъд времето 

  Poetry » Phylosophy
606 0 0

Трупам спомени,

в раница, зашита за гърба.

И всеки почва с "мен и..."

побутва в капчица сълза.

 

Понася се и свлича

картини от преди света

и виждам как обича

лицето ми преди тъга.

 

И днес се спирам,

пак убивам с нож света.

Студения му труп побирам

в миг, забравил суета.

 

 

© Владимир Маринов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??