Jul 2, 2014, 12:01 AM

Отвън 

  Poetry » Love
733 0 1

Красива си, когато си облечена

в усмивката прикриваща тъга,

действена, пулсираща, увлечена,

без време да поканиш слабостта.

 

Мила, безпроблемна и отдадена,

ти беше идеалната жена,

направих много, исках те, отчаяно,

но тръгна си ти, както пролетта.

 

Красива бе, но винаги облечена, 

а искаше да виждам  под това,

защото любовта ни бе обречена

щом аз не виждах твоята душа.

 

Така е лесно да обикнеш някого,

когато той е лесно обичлив,

картината, балетът и театъра,

да гледаш и любуваш, отстрани.

 

Но щом пейзажът оживее в истина

и щом балетът стане твоят танц,

и щом животът продължи театъра,

ти виждаш кой се крие отстрани.

 

Красива бе и тръгна си със дрехите, 

защото аз страхливец просто бях,

сърце не исках, търсех ти успехите,

а то бе много повече от тях!

© Боряна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??