Красива си, когато си облечена
в усмивката прикриваща тъга,
действена, пулсираща, увлечена,
без време да поканиш слабостта.
Мила, безпроблемна и отдадена,
ти беше идеалната жена,
направих много, исках те, отчаяно,
но тръгна си ти, както пролетта.
Красива бе, но винаги облечена,
а искаше да виждам под това,
защото любовта ни бе обречена
щом аз не виждах твоята душа.
Така е лесно да обикнеш някого,
когато той е лесно обичлив,
картината, балетът и театъра,
да гледаш и любуваш, отстрани.
Но щом пейзажът оживее в истина
и щом балетът стане твоят танц,
и щом животът продължи театъра,
ти виждаш кой се крие отстрани.
Красива бе и тръгна си със дрехите,
защото аз страхливец просто бях,
сърце не исках, търсех ти успехите,
а то бе много повече от тях!
© Боряна All rights reserved.