Тъмните мисли са гладни,
ала не ги храни!
Страхът е ядосан и жаден,
ала не го жали!
Безумно и силно те мразят -
усещаш го, страшно боли…
Но ти не превързвай раните
със злоба, а благодари
на враговете - за силата,
която събуждат в теб,
и без да искат, издигат те,
за да познаеш себе си.
Тъмните мисли са гладни.
Нека от глад да умрат!
Завързана вие невярата.
Пусни я и прав й път!
Нека от глад да умрат!"
Хареса ми стихът ти!