Отвързани думи
Не разбрах как по пътя променят посоката думите,
как след цвят медоносен ме жилят с отровни стрели
и кога от гласеца на славей в шубраците гъсти
непонятни засъскват и стават досадни и зли.
Зная – страх те е да говориш, щом чисти не можеш опази
всички мисли, които бушуват отдавна във тебе.
По-добре завържи ги, душата им стискай на пазва,
но във някоя утрин върху белия лист ги посей –
да поникнат – тъй както поели са първия дишък
по широкия друм на твойта сърдечна артерия.
Само сили ти трябват всичко това да напишеш,
и надеждата, че другите после ще ги намерят.
И пусни ги да литнат, да тръгнат и дирят небето си -
те у теб като птици във клетка се мятат безпътни
и прекършени стихват крилете им в тези решетки,
хоризонти жадуващи – с непознати простори и смърти.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, приятели, добри думи да ви срещат само.
-
Мейд ин Валя!!!
Прекрасно пишеш, но ти си го знаеш
((( ))) -
Впечатли ме финалът! Поздравления!
-
И пусни ги да литнат, да тръгнат и дирят небето си -
те у теб като птици във клетка се мятат безпътни
и прекършени стихват крилете им в тези решетки,
хоризонти жадуващи – с непознати простори и смърти.
Признанията за красотата на твоите стихове тепърва ще те настигат, Йо! Поздравления! -
Присъединявам се към казаното...
Харесвам думите ти! -
Красиво!
-
Особено ми хареса последният куплет.
-
С comeon!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
