Заедно преминахме през мрака,
прегърнати в ефирна тишина,
избързах аз, смутен те след това изчаках,
потънах в теб, прозрях неизвестността.
Пропаднахме във непознати чувства,
почувствахме телата си слепени и горещи,
и всяка фибра що душата ни напусна,
в икона стана сред рояци свещи.
И святи бяхме, и безпътни грешници,
които страдат се и се желаят вечни,
щастливи бяхме, бяхме и несретници,
във кръговратни страстни, безконечни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up