Оглеждаме се всеки божи ден
в повърхност гладка и ни отразява.
Поглеждаме витрините край нас,
които запечатват час по час
истории от профил, от анфас.
И търси всеки свое огледало,
вълшебно, прашно, ала оцеляло,
за да похвали тъй суетно его.
Дали не можем вече и без него?
Красиви сме и с чорлави коси,
и сресани, с прически, натъкмени.
Защо ли огледалото мълчи? ...