Jun 9, 2010, 10:47 PM

Озарение 

  Poetry » Landscape
546 0 0
Когато някой ден останеш сам
и вгледаш се в прозореца навън,
разбираш колко тъжно е в теб,
но навън е тъй красиво.
И в един прекрасен миг сърцето спира да ридае,
усещам полъха на топлия ветрец,
чувам песента на любовта -
две лястовици кацнаха до мен
и аз почувствах устрема към свободата.
Тогаз разбрах, че има смисъл да живея,
щом дори за миг безценен осъзнах -
няма нищо по-прекрасно от допира ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??