P. S.
Късно е, а сънят ми отново без мен се запи
в спаружена хъркаща спалня на другия ъгъл,
гол и по чехли ми каза: „Броиш ли до три,
аз ще се върна.” Колко пъти така ме е лъгал.
Докато чакам, се давя с двулитрова бира
и пиша писмо – без адрес и без получател,
сред дим от цигари думите трудно намирам,
пиша със сълзи: Здравей, непознати приятелю!
Аз съм тъжна жена, а млада е още моята есен,
все още безделникът вятър се люби с косите ми,
имам всичко и всичко до днес е било тъй лесно,
но безкрайни, смугли мъгли акостират в очите ми.
И някак все не разбирам моята, истинска роля,
а през вечер чуждата кожа като своя обличам,
не научих урока си и душата ми скита оголена
далече от мен, непонятна, сама и различна.
Утрото шепне, че сънят ми няма днес да се върне.
Сбогом от мен! Чакай, последна сълза – послеслов,
ако в морето откриеш срички във пяна превърнати,
напиши вместо мен онази липсваща дума – любов.
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
* *
-
"Късно е, а сънят ми отново без мен се запи
в спаружена хъркаща спалня на другия ъгъл,
гол и по чехли ми каза: „Броиш ли до три,
аз ще се върна.” Колко пъти така ме е лъгал."
P.S. - Мечтай будна, Дънди!
-
"Аз съм тъжна жена, а млада е още моята есен,
все още безделникът вятър се люби с косите ми,
имам всичко и всичко до днес е било тъй лесно,
но безкрайни, смугли мъгли акостират в очите ми."
Хубави думи редиш, Данда!
Красив изказ! -
Хубаво е!а млада е още моята есен,
-
Много силно,тъжно!Поздравления!
-
Аз съм тъжна жена, а млада е още моята есен,
все още безделникът вятър се люби с косите ми...
Нямам думи!
Стихът ти е неописуемо докосващ!!!
Дани* -
Прекрасен стих!Много ми хареса!Поздравления от мен!
-
Чудесен стих! Радвам се, че прочетох!
-
Много силно и истинно откровение!
Поздравления! -
като да надникнах през ключалката... доволно харесах, каквото "видях".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
