Nov 19, 2019, 8:52 PM

P. S. Добрата домакиня... 

  Poetry » Other
603 6 8

Колосан си от съжаляване,
броиш ме - пясък сред пустиня.
Инстинктът ми за оцеляване,
е като болест - ще ми мине.

Изгладен си, съвсем, до лъсване,
мълчиш ме - каменна морена.
Смъртта ми всъщност е възкръсване,
ако изобщо съм родена.

Изпрана, съхне вън душата ти,
душиш ме -мирис на белина.
Отлитам тихо на метлата ти.
P. S. Добрата домакиня...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??