По нестинарски

Nov 15, 2017, 8:46 AM

Poetry » Phylosophy

1123 3 11

По нестинарски въглените газя,
/нали съм огнена жена./
Жаравата?! За мен не е омраза,
а път... Обречена съдба.
Понякога гори ми под нозете.
Болката изригва във сълзи,
но дава и една неземна сила,
сърцето що изпълва със мечти.
И демоните свиват се, побягват,
треперят смачкани в нощта,
в мочурищата на страха нагазват,
навеки обругани. Да мълчат.
Запазих светлината. Тя ме води.
Въгленът превърнах във звезда,
та в храма на душата да проходи
духът на нестинарската жена.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2017-11-17T21:42:08+02:00

Явно в минал живот съм ходила по въглени!
Благодаря ти, Гавраил!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-11-17T21:36:18+02:00

Нестинарската жарава се усеща във всяка дума на стихът ти.И сякаш неразгаданата тайнственост на нестинарката витае и се пренася в нашите души.
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2017-11-16T01:07:22+02:00

Бени! Благодаря!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-11-16T01:04:27+02:00

Хареса ми твоят нестинарски стих, Таня! Поздрави!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2017-11-15T19:07:40+02:00

Нина, Люси, за мен е чест!
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2017-11-15T13:18:21+02:00

Силен стих🌺🌼
asizi (Nina Toshich)

2017-11-15T12:52:31+02:00

Оставам без дъх....образно и силно е....
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2017-11-15T12:47:10+02:00

Рени, прегръщам те!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2017-11-15T12:35:10+02:00

как го можеш, мила Таня, да бъдеш и
"нестинарската жена"
и под краката ù да си жарта,
въгленът - в Душата ù жарка -
на една Икона - Храм (не - в ръце -
това е да си Нестинарка)
а ти я носиш там - в своето Сърце!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2017-11-15T11:21:48+02:00

Влад, Марго, благодаря ви! За мен е чест!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-15T09:02:23+02:00

Без думи! Прекрасно!