Пада му се
На небесно синьо аз прекосих,
презирам трицветните ви светофари,
от пътя ви прав се отклоних,
в канавката намерих другари.
Парашутът ми отдавна се отвори,
вися над захаросани, подли лъжи,
подсладена отрова не ще ме събори,
светът ви коварен не ще ме плени.
А той се кълчи, гърчи и лигави,
климат, гори и китове ще спасява,
че в собствената си помия се дави ...