Избуяха в мен градините на
греховете с бодли тъй сладки, но отровни,
и аз предадох се на истини,
замаскирани под ласки!
И спънах се, и паднах лошо,
в блато от лъжи и подигравки,
и лазех, мъчейки се да се вдигна,
но кървави бяха моите крачки!
И бавно потъвам вече година,
изпиваха жадно моята сила,
не мога като нарцис глава да надигна,
отдавна съм се изморила! ...