Точно както в дванайсет часа полунощ
този ден ще си иде по правило.
Точно като един недочакан живот
вързал края съвсем във началото
аз вися на конец над притихнал вулкан
и ще падна преди да се сбъдна.
И се лъжа, че мога, че трябва и знам
как по-силна от утре да бъда.
Но се къса страха на парченца стъкла
и порязва ми всички надежди.
Без любов сме едни непотребни тела
и какво като все пак живеем? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up