May 15, 2008, 12:09 AM

Падаща звезда 

  Poetry » Phylosophy
1003 0 2
"Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той;
понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече не го познава.”
Пс.102
Колко падащи звезди умират всяка вечер?
Тъй кратък е техният път надолу…
Колко прахосани дни има в живота ни…
- път на падаща звезда,
неизбежен за всеки, роден на Земята.
И знае ли догарящата свещ…
колко време до края ще свети във мрака?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Сергеевна All rights reserved.

Random works
: ??:??